Хирургия за възстановяване на предни кръстни връзки (ACL).
За предната кръстна връзка (ACL)
Лечението на нараняване на предна кръстна връзка (ACL) често включва комбинация от почивка, физиотерапия и операция. Първоначалното лечение включва лед, повдигане и управление на болката. Физическата терапия се фокусира върху укрепване на околните мускули и подобряване на стабилността на коляното. Ако консервативните методи са недостатъчни, може да се препоръча операция за реконструкция на ACL, при която присадката замества увредения лигамент. Целта е да се възстанови функцията на коляното, стабилността и да се позволи връщане към нормални дейности и спорт.
Симптоми на нараняване на предната кръстна връзка (ACL).
Симптомите на нараняване на предна кръстна връзка (ACL) могат да варират по тежест и представяне, но често включват следното:
- Болка: Пациентите с нараняване на ACL често изпитват болка по време на нараняването, която може да варира от лека до тежка. Болката може да се локализира в колянната става и около нея.
- подуване: Подуването или отокът е често срещан симптом на нараняване на ACL. Колянната става често става забележимо подута в рамките на няколко часа след настъпване на нараняването. Подуването обикновено се дължи на натрупването на кръв и други течности в ставата.
- нестабилност: Нараняванията на ACL често водят до усещане за нестабилност в коляното. Пациентите може да се чувстват така, сякаш коляното отстъпва, особено когато се опитват да се завъртят, да променят посоката или да носят тежест върху наранения крак. Тази нестабилност може да увеличи риска от падане.
- Загуба на обхват на движение: Нараняванията на ACL могат да доведат до намален обхват на движение в коляното. Пациентите може да имат затруднения при пълното изпъване или огъване на коляното и могат да изпитат скованост.
- Звуков пукащ или щракащ звук: Някои хора съобщават, че са чули звуков пукащ или щракащ звук по време на нараняване на ACL. Това може да бъде придружено от незабавна болка и усещане за нестабилност.
- синини: Синина или екхимоза може да се развие около коляното поради натрупване на кръв в ставата. Синините обикновено се забелязват в рамките на ден или два след нараняването.
- Затруднено ходене: Ходенето може да бъде предизвикателство, особено ако нараняването е тежко. Пациентите могат да накуцват или да изпитват трудности при носенето на тежест върху засегнатия крак.
Видове лечение на нараняване на предна кръстна връзка
Ето основните видове ACL - лечение на предни кръстни връзки:
-
Нехирургично лечение:
- Почивка и лед: Намалява болката и отока.
- Физиотерапия: Укрепва мускулите около коляното и подобрява обхвата на движение.
- Коси: Осигурява опора и стабилност на коляното по време на възстановяване.
-
Хирургично лечение:
- Артроскопска реконструкция на ACL: Често срещана процедура, при която хирургът използва малки разрези и камера, за да поправи или замени разкъсания ACL с присадка от друга част на тялото или донор.
- Отворена ACL реконструкция: По-инвазивна операция, която включва по-голям разрез за възстановяване на ACL. Това е по-рядко срещано, но може да се използва в определени случаи.
- Възстановяване на менискуса: Ако разкъсването на ACL уврежда и менискуса (колянния хрущял), то може да бъде поправено по време на същата операция.
Опасност от Травма на предните кръстосани връзки
Нараняванията на ACL (преден кръстосан лигамент) носят няколко риска и потенциални усложнения:
- Хронична болка: Дългосрочният дискомфорт в коляното може да продължи дори след лечение.
- Нестабилност: Коляното може да се почувства нестабилно или да поддаде по време на физически дейности.
- артрит: Нараняванията на ACL могат да увеличат риска от развитие на остеоартрит в коляното с течение на времето.
- Повторно нараняване: Има шанс за повторно нараняване на ACL или увреждане на други структури на коляното, ако не се следва подходяща рехабилитация.
- Ограничена мобилност: Възстановяването може да включва намален обхват на движение или затруднено връщане към предишни нива на активност.
Процедура на преден кръстосан лигамент (ACL)
Реконструкцията на предна кръстна връзка (ACL) е хирургична процедура, предназначена за възстановяване на скъсана или повредена ACL, една от ключовите връзки в коляното, която осигурява стабилност и опора. Тази процедура обикновено се извършва артроскопски, което е минимално инвазивен подход, който включва по-малки разрези и специализирани инструменти. Ето стъпка по стъпка преглед на процедурата за реконструкция на ACL:
- Предоперативна оценка: Преди операция на предна кръстна връзка, пациентът получава задълбочен преглед, включително преглед на медицинската история, физически преглед и образни тестове като MRI. Това помага на лекаря да разбере нараняването на ACL и да планира лечението.
- Анестезия: Операцията на предна кръстна връзка (ACL) се извършва под анестезия. Пациентът може да получи обща анестезия (докарване в безсъзнание) или регионална анестезия (вцепеняване на областта на коляното). Видът зависи от избора на пациента и съвета на хирурга.
- Артроскопски подход: Хирургът прави малки разрези в коляното и вкарва артроскоп, тънка тръба с камера. Това позволява на хирурга да види вътрешността на коляното и да извърши операцията.
- Избор на присадка: Хирургът избира присадката, която е новата тъкан за ACL. Може да бъде автотрансплант (от собственото тяло на пациента) или алографт (от донор).
- Събиране на присадки: Ако използва автотрансплантат, хирургът взема сухожилие от подколенното сухожилие или пателарното сухожилие на пациента, за да го използва за реконструкция.
- Създаване на тунел: Хирургът пробива малки тунели в костите на коляното, за да постави новата присадка.
- Фиксиране на присадката: Присадката се поставя през тунелите и се фиксира с винтове или шевове, за да се възстанови стабилността на коляното.
- Затваряне и следоперативни грижи: След като присадката е фиксирана, разрезите се зашиват и се превързват. Пациентът се възстановява в болницата и може да се прибере вкъщи същия ден.
Като цяло процедурите за лечение на ACL обикновено се извършват артроскопски, което е минимално инвазивна техника, която позволява по-бързо възстановяване и по-малко усложнения в сравнение с отворената хирургия. Времето за възстановяване обаче може да варира в зависимост от индивида и степента на нараняването.